Да, знам. И много съжалявам – нещо съвсем се изгубих покрай тази пуста зряла отговорност. Нова работа (не, не искаш подробности), нови хора, ново вкъщи (имам си диван! и завеси! и килим! много съм луксозен и твърде малко време и вдъхновение. Нещата радикално ще се променят обаче, вервай ми (задължителен ретро лаф от 2005? Check!) – понеделник е и точно тринадесет месеца от първия ми пост (който, заедно с всички останали, падна в жертва на компулсивен стремеж към чистота и подреденост преди няколко месеца) – хубав повод да започна отново. Препрочетох си надрасканите глупости (хората тук са или твърде щедри с мен или твърде тънко иронични), преоцених си приоритетите и нагло изплагиатствах няколко свежи идеи от разни знайни и незнайни блогъри, които засега се блъскат нетърпеливо в лимбото на ленивото ми съзнание и чакат своите 15 минути слава (или няколко свободни часа в претъпкания уикенд, при добър късмет).

Но, по темата – 2009 определено е моята година що се отнася до музика – албумите  на принципни величия като Тори и Регина се оказаха непростимо посредствени,  granted, но пък огромното количество талант което изпъпли из малките си indie  дупки това лято е безпрецедентно: 80-те, толкова омразни, се завърнаха, отново, в най-чистия си вид – с  shoulder pads, брилянтин и евтина Casio-електроника (La Roux, Little  Boots, FrankMusik, etc.) и, най-нагло, дори звучат добре; черната музика се размърда в дълбоко изораните си коловози за първи път от Принс и Джако насам и избълва рояк от наистина талантливи и, o!  богове, креативни singer-songwriters от пищната си африканска гръд (VV Brown, Janelle Monáe, и Thecocknbullkid), а freak folk движението изостави задимените мазета и започна да пълни зали и кориците на NME и Q (Fleet Foxes, Emmy The Great, Alessi’s Ark). Наистина приятната изненада обаче дойде с връчването на ежегодната Награда на критиката на BBC (която миналата година не особено заслужено присъдиха на умерено бездарната Adele) – тазгодишната победителка е шумна, червенокоса, дългокрака и въоръжена с непостоянна машина от сесиини музиканти и афинитет към арфи, истерични женски хорови партии и, ха!, Кейт Буш. Албумът ѝ ‘Lungs’ е абсолютен шедьовър, прясно номиниран за Mercury, вече четири седмици на 2ро място в Британския Топ40 (damn you, Michael Jackson!), а аз ще я видя в Бръм на 20ти Септември. Tака че, ако искаш да имаме поне някаква обща тема за разговор в следващите няколко месеца и, по някаква непонятна причина, още не си чувал за Florence & The Machine, мисля, че е време. Задължително обърни внимание на… ъммм… целият албум всъщност. В архива има и няколко b-sides, както и някакво измислено EP с ранната, по-рок Флорънс. Радвай се. Не, сериозно. Радвай се.

Update: Видеото към ‘Drumming Song’ (новия сингъл) току що изплува. Останалите – ‘Rabbit Heart‘, ‘Dog Days Are Over‘ и ‘Kiss With A Fist‘ – също си заслужават